Зелено бъдеще! ВЕИ с водеща роля до 2034 г.
Зелено бъдеще – с фокус върху устойчивост, енергийна сигурност и дългосрочна независимост. Съгласно публикувания План за развитие на електропреносната мрежа 2025–2034 г., делът на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), се очаква да надхвърли 50% от брутното електропотребление в страната до края на периода. Въпреки това, в определени периоди, България ще продължи да разчита на внос при по-конкурентна цена.
Документът, разгледан на обществено обсъждане от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), предвижда инвестиции в размер на близо 2 млрд. лева за изграждане, модернизация и разширение на ключова електропреносна инфраструктура.
Основни сценарии и енергийна динамика
Разработени са два сценария, като основният се основава на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България. Той включва поетапно извеждане от експлоатация на въглищните и газовите централи до 2030 г.. Предвидено е и значително увеличение на капацитета на ВЕИ – основно вятърни и фотоволтаични централи, както и внедряване на батерии за съхранение. Производството от АЕЦ също се очаква да се увеличи повече от три пъти спрямо нивата от 2026 г.
През 2034 г. предлагането на електроенергия ще надхвърля търсенето с около 1,4 млн. MWh. Въпреки това през зимните месеци ще има нужда от внос, докато през лятото ще се отчита потенциал за износ, който обаче е в пряка зависимост от динамиката на ВЕИ производството.
Предизвикателства и мерки за стабилност
Документът поставя акцент върху необходимостта от точни прогнози за почасово производство от ВЕИ, дългосрочни договори за доставка и повсеместно внедряване на системи за съхранение на енергия. Без тях съществува риск не само от нереализиран износ, но и от необходимост от внос в конкурентна среда.
Алтернативният сценарий залага на изграждане на 1500 MW нови газово-парови мощности с възможност за работа с до 10% водород. Това би намалило нуждата от внос през зимата и би повишило капацитета за износ през летните месеци.
Според системния оператор, ускореното въвеждане на ВЕИ в условия на ограничено промишлено потребление крие риск от принудително ограничаване на работата на АЕЦ в определени периоди от годината, ако не се сключат дългосрочни договори. В допълнение, отчитат се технологични ограничения за захранване на тежката индустрия и производства с електродъгови пещи изцяло от ВЕИ поради тяхната непостоянна производителност.
Капиталови нужди и ключови проекти
Общият размер на планираните инвестиции за периода до 2034 г. възлиза на около 2 млрд. лева. Основните направления включват изграждане и модернизация на електропроводи, подстанции, защитни и управленски системи. За първите три години от периода са заложени 540 млн. лева. Те са насочени приоритетно към повишаване на сигурността и капацитета на електропреносната мрежа.
С фокус върху ВЕИ, енергийната трансформация поставя основите на едно зелено бъдеще за България.
