През 2024 г. в Закона за счетоводството бяха въведени нови изисквания за отчитане на устойчивостта. Те предвиждаха постепенно разширяване на кръга от компании, които трябва да предоставят информация за въздействието на дейността си върху околната среда и хората, както и за рисковете, свързани с устойчивостта. За първоначалното въвеждане на тези изисквания писахме в статията ни Законопроект за изменение и допълнение на закона за счетоводството беше приет на второ четене. Две години по-късно Европа променя правилата. На 3 юли 2026 г. Европейската комисия прие ревизирани стандарти за отчитане на устойчивостта. Основната цел е изискванията да станат по-ясни и по-лесни за прилагане, а административната тежест за компаниите да бъде намалена. Именно в тази област често се използва понятието ESG – информацията, свързана с екологичните, социалните и управленските аспекти на дейността на една компания. Това поставя съвсем практични въпроси пред бизнеса – ако вече сте започнали подготовка за новите изисквания, трябва ли да продължите по същия начин? А ако компанията Ви вече не попада сред задължените да изготвят такъв отчет, означава ли това, че събирането на ESG информация за устойчивостта може да бъде прекратено? Не непременно.

Какво всъщност се променя?

Европейските стандарти определят каква информация трябва да предоставят компаниите, които имат задължение за отчитане на устойчивостта. Това включва данни, свързани с климатичните промени, потреблението на ресурси, служителите, човешките права и начина на управление. Новите правила значително намаляват обема на изискваната информация. Според Европейската комисия броят на задължителните данни намалява с над 60%, а общият им брой – с над 70%. Очакванията са това да намали разходите за отчитане с повече от 30% за една компания. Опростяват се и част от процедурите, чрез които компаниите определят коя информация е съществена и трябва да бъде включена в отчета. За бизнесите, които вече са започнали подготовка, това означава нещо много конкретно – преди да продължат да събират същия обем информация, е разумно да проверят какво действително ще бъде необходимо по новите правила.

А ако компанията вече не е задължена да изготвя такъв отчет?

Тук промяната става особено интересна. Европейските мерки за опростяване ограничават и броя на компаниите, които попадат в обхвата на задължителното отчитане.На пръв поглед изводът изглежда лесен. Ако компанията вече няма законово задължение, няма причина да продължава да събира тази информация. Обаче, практиката показва нещо друго. ESG информация за устойчивостта може да бъде поискана от банка при финансиране, от инвеститор, от компания майка или от голям клиент, който сам има задължение да следи определени показатели по веригата си на доставки. Затова има разлика между двата въпроса: „Законът задължава ли ни да изготвяме отчет?“ и „Ще ни бъде ли необходима тази информация за бизнеса ни?“ Отговорите често не съвпадат.

По-лек режим за по-малките компании

За по-малките компании, които не попадат в задължителния режим, Европейската комисия прие и доброволен стандарт за отчитане. Идеята е сравнително проста. Вместо една малка компания да попълва различни въпросници за всяка банка, клиент или по-голям партньор, доброволният стандарт създава обща основа за информацията, която може да бъде поискана от нея. Предвидено е и ограничение за информацията, която големите компании могат да изискват от по-малките предприятия във веригата си на доставки. Това би трябвало да намали случаите, в които един доставчик трябва да предоставя прекомерно количество данни само защото работи с голяма международна компания. Следователно отпадането на задължителния отчет не означава непременно край на темата. По-скоро се променя колко информация е необходима и защо компанията я събира.

Какво да направят компаниите, които вече са започнали подготовка?

Не е необходимо започнатата работа да бъде изоставена. Ако вече сте определили откъде идват необходимите данни, кой отговаря за тях и как се събират, голяма част от тази работа може да остане полезна. Ясните отговорности, надеждната информация и работещите механизми за вътрешен контрол имат значение далеч отвъд конкретното изискване за отчетност Но сега има смисъл да бъде преразгледан обхватът. Компанията трябва да установи дали остава сред задължените да изготвят отчет, какви данни ще са необходими по новите стандарти и каква информация може да продължи да ѝ бъде искана от банки, клиенти, инвеститори или други партньори. По този начин могат да бъдат избегнати две крайности – да се продължи ненужно сложен процес, който вече не се изисква, или подготовката да бъде прекратена изцяло, а няколко месеца по-късно същата информация да бъде поискана от ключов клиент.

Какво следва?

Ревизираните стандарти са приети от Европейската комисия, но процедурата все още не е приключила. Те са изпратени на Европейския парламент и Съвета за контрол. Предвиденият срок е два месеца, като може да бъде удължен с още два. Новите правила ще започнат да се прилагат след приключването на тази процедура и влизането им в сила. Затова в момента за бизнеса няма нужда от прибързани решения. По-полезно е компаниите да използват периода, за да проверят как новите правила се отразяват конкретно на тях – дали остават сред задължените да отчитат, какво ще трябва да предоставят и каква информация ще им бъде необходима независимо от законовото задължение. По-малко изисквания не означава непременно, че ESG информацията става ненужна. Означава, че бизнесът има възможност да я събира по-целенасочено – според реалните си задължения и нужди. Екипът на TPA Bulgaria следи промените в европейските изисквания за корпоративно отчитане и подпомага компаниите при адаптирането на отчетните и вътрешните им процеси към актуалната нормативна рамка. ТПА България: +359 2 981 66 45/46/47 office@tpa-group.bg ул. Г.С. Раковски 128, ет.2 1000 София