Директива (ЕС) 2023/970 и предстоящите промени за работодателите в България

Въвеждането на новите европейски правила относно прозрачността на възнагражденията навлиза в следващ етап и поставя редица практически въпроси пред работодателите. В България вече е предложен законопроект, чрез който част от изискванията на Директива (ЕС) 2023/970 да бъдат въведени в националното законодателство.

По-долу разглеждаме основните предложения и някои от конкретните механизми, които законопроектът предвижда за тяхното прилагане.

Предстоящото транспониране на Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета ще засегне дейността на всички работодатели в България. Поради това следим отблизо законодателния процес и начина, по който изискванията на Директивата ще бъдат въведени в националното законодателство.

В тази връзка е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, с който се цели транспонирането на част от изискванията на Директивата. Проектът беше предмет на ускорено обществено обсъждане, което приключи на 2 юни 2026 г. Законопроектът е внесен от Министерството на труда и социалната политика.

С оглед на обстоятелството, че Директивата следва да бъде транспонирана в националното законодателство до 7 юни 2026 г., законопроектът се разглежда по ускорена процедура. Макар че този срок по всяка вероятност няма да бъде спазен, предвид приключилото обществено обсъждане, може да се очаква предложените изменения да бъдат разгледани и приети най-рано през следващите седмици/месец.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация представлява основният законодателен акт, чрез който се транспонират изискванията на Директивата в българското право. Чрез неговите преходни и заключителни разпоредби се предлагат и изменения в Кодекса на труда.

Законопроектът предвижда създаването на цифрова платформа за събиране, обработване и публикуване на структурирани данни относно разликите в заплащането.

Допълващи и конкретизиращи разпоредби в законопроекта:

Въпреки че като цяло законопроектът следва минималните изисквания на Директива (ЕС) 2023/970, на няколко места той съдържа по-конкретни правила относно начина на тяхното прилагане в България.

1.       На първо място, законопроектът въвежда изрични критерии за определяне на труд с равна стойност, включващи сложността, тежестта и отговорността на труда, както и условията, при които той се полага.
2.       На следващо място, предвижда се при поискване работодателят да предоставя информация относно възнаграждението и средните нива на заплащане в двумесечен срок. Допълнително, ако предоставената информация е непълна или неточна, работникът или служителят ще има право да поиска разяснения, като работодателят следва да предостави мотивиран писмен отговор в 14-дневен срок. Именно този 14-дневен срок представлява конкретизация, въведена от българския законопроект.
3.       Директивата предвижда работодателите ежегодно да информират работниците и служителите за правото им на информация относно възнагражденията. Законопроектът конкретизира това задължение, като предвижда уведомяването да се извършва всяка година до 31 януари.
4.       По отношение на задълженията за докладване законопроектът предвижда Комисията за защита от дискриминация да изпълнява функциите на национален орган за наблюдение и контрол върху спазването от работодателите на предвидените в закона задължения.