Подобряване на изпълнението на завършилите висши училища на пазара на труда, увеличаване на дела на чуждестранните студенти и повишаване на броя и въздействието на научните публикации на българските висши училища са ключовите насоки в тазгодишната версия на Рейтинговата система на висшите училища, според професор Галин Цоков, който е отговорен за образованието и науката в страната.
Той отбеляза, че информацията в този рейтинг се използва за формулиране на национални стратегии в областта на висшето образование.
„През тези 13 години Рейтингът се интегрира в общата оценка на качеството на висшите училища, която играе ключова роля в техните финансови аспекти. Този процес представлява значителен напредък в подхода към оценката на българското висше образование, като се използват конкретни данни и анализи за определяне на качеството“, поясни министър Цоков.
Той подчерта, че Рейтингът е от особено значение за бъдещите кандидат-студенти и техните родители, тъй като предоставя информация за положителните аспекти на различните университети. Също така демонстрира значението на висшето образование в България от гледна точка на пазара на труда.
Има ли безработни висшисти?
„Забележимо се намалява броят на безработните висши образовани лица. Увеличава се процентът на успешна интеграция в професии, които изискват висше образование. Също така се увеличава доходът на завършилите студенти, като за някои професионални направления той варира между 4000 и 6000 лева“, добави професор Цоков.
„Това подчертава, че висшето образование в България представлява допълнителна стойност в професионалното развитие на българските студенти“, допълни той.
Конкретните данни в Рейтинговата система изясняват, че процентът на регистрираните безработни, завършили висше образование през последните 5 години в страната, остава стабилен, като се задържа близо до миналогодишните нива, намалявайки малко над 2% в сравнение с 3,5% през 2021 г. Други показатели за успешната интеграция на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки рекордни стойности за последното десетилетие.
Дялът на завършилите, които не се настаняват в страната, намалява от 14% през 2023 г., спрямо близо 17% през предходната година и над 25% през 2014 г.
Дялът на висшистите, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, изискваща висше образование, се увеличава до над 59% през 2023 г., в сравнение с 54% през миналата година и 46% през 2014 г. Средният данъчно облагаем доход на завършилите също расте, достигайки над 2 200 лева през 2023 г., в сравнение с 1 839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.
Сред завършилите в професионалните направления като „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“ се наблюдава най-ниска безработица, която е под 1%. Най-висока безработица, от 3,4%, се регистрира сред завършилите „Социални дейности“.
Най-висок среден облагаем доход се отчита сред завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4 000 лева), последвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3 000 и 4 000 лева).
Зависи ли доходът от дипломата?
На ниво на конкретни висши училища, най-висок среден облагаем доход се регистрира сред завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6 469 лева (в сравнение с 5 592 лева през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лева (в сравнение с 4 333 лева през миналата година).
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на първокурсниците в страната като цяло достига ниво от 5,08, което е най-високото измерено от 2013 г. По отношение на конкретни висши училища, най-висок успех от средното образование се отбелязва сред първокурсниците в направление „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5,72).
Три професионални направления с най-голям брой действащи студенти през 2023 г. са „Икономика“ с 24 906, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 48. Най-голямото висше училище по брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски“ с 19 167, следвано от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти.
Чуждестранните студенти
През последното десетилетие дялът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до над 8% от действащите студенти през 2023 г. Дялът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (57% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. През 2023 г. в подобни програми се обучават 2,8% от действащите студенти в страната.