Очакванията са, че на България ѝ предстои въвеждане на еврото от 2024 година, което е точно
след една година.
Междувременно някои супермаркети вече имат етикети в двете валути.
Затова, решихме да ви разкажем историята за еврозоната или кои са държавите, в които
еврото е официална валута, за да знаем всички историята и да сме малко по-подготвени,
когато левовете бъдат заменени от еврото в портфейлите ни.
Договорът от Маастрихт за създаването на Европейски съюз е подписан на 7 февруари 1992г.
от членовете на Европейската
икономическа общност – Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия,
Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство. Той влиза в сила на
1 ноември 1993г..
Една от целите на договора е единна парична единица – евро. Създава се Европейска
централна банка и Европейска система на централните банки.
Основната цел е ценова стабилност на еврото. През 1999г. в т.нар.
Еврозона се присъединяват 11 страни. Към момента те са 19 – Австрия, Белгия, Германия,
Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия,
Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Естония. Очаква се от 1 януари 2023г.
да се присъедини и Хърватия.
Дания е извън еврозоната по свое желание.
Договорът въвежда определени критерии, които държавите трябва да изпълнят за
въвеждане на еврото. Те са наричат още „критерии за конвергенция“.
Страните, които искат да се присъединят е необходимо да постигнат устойчива икономика.
Икономиката им не трябва да изостава с държавите в групата. В икономическата конвергенция има четири критерия.
Ценова стабилност – инфлацията не трябва да превишава 1.5% от инфлацията на трите
страни-членки с най-добри показатели.
Стабилни и устойчиви публични финанси – бюджетният дефицит на държавата не бива
да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт, а общият размер на държавния дълг не бива
да надвишава 60% от брутния вътрешен продукт.
Стабилност на валутните курсове – Държавата трябва да участва във валутния
механизъм (ERM II) в продължение на най-малко две години без сериозни отклонения от
централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс
на нейната валута спрямо еврото през същия период.
Дългосрочни лихвени проценти – Дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-
висок от два процентни пункта над размера в трите държави членки с най-добри показатели в
областта на ценовата стабилност.
Важни са и правните изисквания. А именно кандидатите за членство в еврозоната
трябва също така да гарантират, че националното им законодателство е съвместимо с
Договора и с Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейска
централна банка (ЕЦБ). В Договора и в Устава е установена независимостта на централните
банки.
Ползите от еврото са: ценова стабилност, повишаване на икономическата стабилност и
растеж, по-добре интегрирани и по-ефективни финансови пазари, по-голямо влияние в
световната икономика.
По-конкретно всичко ще бъде разписано в План за действие към Националния план за
въвеждане на еврото в Република България, така че ще ви държим в течение какво се случва.