На два етапа ще се извърши присъединяването. Март месец – въздух и море, а преговорите за сухопътните граници ще продължат следващата година
България и Румъния да се присъединят към Шенген по въздух и вода през март 2024 г. Информацията бе обявена от Румъния, министър Денков я потвърди.
Засега не е ясно дали ще влезем и със сухопътните граници – кога и с какви условия ще бъде договаряно!
Австрия подкрепи двете държави като членство, но обяви че очаква България и Румъния да изпълняват ангажиментите си по Дъблинското споразумение, което означава да си приемем онези мигранти, намиращи се в Австрия, но регистрирани у нас.
„Австрия пое ангажимент да продължат преговорите за отваряне и на сухопътните граници. Тези преговори ще са съчетани със съществена подкрепа от страна на ЕК за защита на външните граници на ЕС с Турция и Сърбия, за да намалим притока на нелегални имигранти към Европа. След 12 години без особен напредък по темата Шенген днес можем да се поздравим с този безспорен успех на българската държава.“
В преговорите се поставиха условия за подсилване на граничния контрол между България и Румъния:
„Австрия иска там да бъде прецизиран контрола, който се осъществява, за да е сигурно, че филтрите работят добре, за да не могат да бъдат пропускани мигранти през нашите граници, така че това е в момента част от преговорния процес, как да се направят филтрите, както казват те, за да не преминават мигранти оттам“, каза Николай Денков.
Какво представлява Шенгенското пространство?
Шенгенското пространство е едно от основните постижения на европейския проект. Началото му беше поставено през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от ЕС – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург – и постепенно се разшири, за да се превърне в най-голямата зона за свободно пътуване в света.
Подписване на Шенгенското споразумение(14 юни 1985 г.)
Шенген е името на малко село в Люксембург на границата с Германия и Франция, в което през 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение, а през 1990 г. – Шенгенската конвенция.
Шенгенското пространство представлява зона на свободно движение за граждани на държавите-членки на Шенгенското споразумение. То включва определени държави от Европейския съюз (ЕС) и някои държави, които не са членки на ЕС, но участват в Шенгенското споразумение.
Основните аспекти на Шенгенското пространство включват:
- Свобода на движение: Гражданите на държавите-членки на Шенгенското споразумение имат право на свободно движение в рамките на тази зона, без да бъдат подложени на паспортни или гранични проверки при пресичане на границите между участващите страни.
- Общи правила за контрол на външните граници: Държавите в Шенгенското пространство се споразумяват за общи правила и стандарти за контрол на своите външни граници, за да осигурят защита на общия периметър от незаконен мигрантски поток.
- Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи: Членовете на Шенгенското споразумение работят заедно за борба с престъпността, осигуряване на сигурност и координация на полицейските и правосъдни процедури.
Шенгенското споразумение не включва всички държави-членки на Европейския съюз. Например, Великобритания и Ирландия не участват в Шенгенското пространство, въпреки че са членки на ЕС.
Важно е да се отбележи, че свободата на движение в Шенгенското пространство не е безусловна. В случаи на сериозни заплахи за обществената сигурност или обществен ред, държавите могат да предприемат временни контроли на границите.
Как защитава границите си Шенгенското пространство?
Шенгенското пространство осигурява защита на своите външни граници чрез редица мерки и процедури, които се изпълняват от държавите-членки на Шенгенското споразумение. Някои от основните начини за защита на границите в Шенгенското пространство включват:
- Общи стандарти за контрол на границите: Държавите, които участват в Шенгенското споразумение, следват общи стандарти и процедури за контрол на своите външни граници. Това включва проверка на документи, регистриране на влизащите и напускащите територията, както и използване на технологии за биометричен контрол.
- Сътрудничество и координация между държавите-членки: Държавите от Шенгенското пространство работят заедно и координират усилията си за подобряване на контрола на границите. Това включва споделяне на информация, обмен на най-добри практики и сътрудничество в областта на обучението на гранични служители.
- Европейска агенция по управление на границите (Frontex): Frontex е агенция на Европейския съюз, която подпомага държавите-членки в усилията им за контрол на външните граници. Тя предоставя техническа подкрепа, координира общи операции за патрулиране на границите и участва в обучението на гранични служители.
- Използване на технологии и интелигентни системи: Държавите от Шенгенското пространство въвеждат и развиват иновативни технологии, като например биометрични системи за идентификация, автоматизирани системи за проверка на документи и други интелигентни системи, които помагат за по-ефективен контрол на границите.
- Разработване на общи политики за миграция и убежище: Заедно с контрола на границите, Шенгенското пространство работи и върху общи политики и стратегии за управление на миграцията и убежището, което има за цел да балансира между защита на границите и зачитане на правата на мигрантите и бежанците.
Въпреки тези усилия за защита, е важно да се отбележи, че в някои случаи може да възникнат извънредни ситуации, които налагат временни контроли на границите за осигуряване на обществената сигурност или обществения ред.
Членство
Към декември 2023 г. Шенгенското пространство се състои от двадесет и пет държави. Преди 2007 г. те са 15: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Нидерландия и Швеция. От тях Исландия и Норвегия не членуват в Евросъюза. Ирландия е единствената държава членка на Евросъюза, която решава да не участва в преговорите за Шенген и има специална кауза в Договор от Амстердам.
През 2007 година към Шенгенското пространство се присъединяват девет нови страни – Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия, които са влезли в ЕС три години по-рано.
Държавите, кандидатки за членство в Шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона. Кипър, която влиза в ЕС през 2004, не отговаря на необходимите критерии и така се забавя с година, докато Румъния и България, които се присъединяват към ЕС през 2007, все още подобряват контрола по границата до необходимите нива.