Въпреки високата инфлация, икономическата ситуация в България през 2022 г. е олична. Износа също се е повишил, както и и от повишаване на заплатите, които са компенсирали нарастващите потребителски цени.
Тенденцията на спад при инвестициите в основен капитал, започнала през 2021 г., се запазва и през 2022 г. Нарастващите цени на инвестиционните стоки вероятно ограничили новите инвестиции.
Като цяло за 2022 г. се отчита повишение на реалния БВП с 3,9%. За настоящата година се очаква ръст от 1,4%, а за 2024 г. – от 2,5%.
Отчита се забавяне в ръста на потреблението на домакинствата през първата половина на годината заради увеличения темп инфлацията. Въпреки това през втората половина на миналата година е регистрирано засилване на потребителското търсене поради продължаващия ръст на разполагаемия доход, съчетан с известно забавяне на динамиката на месечната инфлация.
Предполага се, че инфлацията през прогнозния период ще намалява бавно, тъй като увеличаването на цените на услугите се очаква да продължи. Очаква се курсът на икономиката да зависи значително от взаимното влияние на нарастването на заплатите и цените.
В условията на свиване на пазара на труда се очаква заплатите да продължат да растат значително, което пък да поддържа потреблението на домакинствата.
Смята се износа през 2022 г. е на база на възможностите за задоволяване на възникналите нужди от доставки предизвикани, наред с други причини, и от войната на Русия срещу Украйна.
Прогнозите са, че растежът на износа ще се забави значително през 2023 г., като се има предвид, че факторите за по-нататъшно увеличаване на експортния пазарен дял до голяма степен са отслабнали през 2022 г. През 2024 г. се очаква износът да нарасне в съответствие с външното търсене. Предвижда се също повишено усвояване на евросредства и по-специално по ПВУ, което да подпомогне общия размер на инвестициите през 2023 г. и 2024 г.
Средната инфлация в България през 2022 г. според данните на ЕК е достигнала 13% на годишна база, до голяма степен под влиянието на цените на енергията и храните. Очаква се тя да намалее до 7,8% през 2023 г. поради по-ниските цени на енергията, а през 2024 г. да се забави допълнително – до 4%, тъй като динамиката на цените на храните отслабва. При цените на услугите се очаква инфлацията да запази темпа си през прогнозния период.
В края на годината икономическа прогноза на ЕК се отбелязва, че почти година след началото на военната агресия на Русия срещу Украйна, икономиката на ЕС навлиза в 2023 г. в по-добро състояние.
Благоприятните тенденции след есенната прогноза подобряват перспективите за растеж за тази година. Продължаващата диверсификация на източниците на доставки и резкият спад в потреблението води до равнища на съхранение на газ над сезонната средна стойност за последните години, а цените на едро на газа са значително под равнищата отпреди войната.
Освен това пазарът на труда в ЕС продължава да функционира добре, като равнището на безработица остава рекордно ниско – 6,1 % в края на 2022 г.
Въпреки това все още има рискове.
Потребителите и предприятията продължават да плащат много високи цени за енергия, а основната инфлация продължава да нараства през януари, което допълнително утежнява ситуацията на домакинствата. Стопанската дейност и инвестициите също срещат трудности, заради инфлацията.
Прогнозираният растеж в зимната междинна прогноза за 2023 г. от 0,8 % в ЕС и 0,9 % в еврозоната е съответно с 0,5 и 0,6 процентни пункта по-висок, отколкото в прогнозата от есента. Темпът на растеж за 2024 г. остава непроменен — 1,6 % и 1,5 % съответно за ЕС и еврозоната. До края на прогнозния период обемът на производството се очаква да бъде с почти 1 % над прогнозирания в есенната прогноза.
След като достигна най-високата си стойност през 2022 г., инфлацията ще намалее през прогнозния период.
Три последователни месеца на умерена номинална инфлация показват, че пикът на инфлацията е отминал, както се очакваше в есенната прогноза. След като достигна рекордно високо равнище от 10,6 % през октомври, инфлацията намаля, като експресната оценка от януари спадна до 8,5 % в еврозоната.
Спадът се дължи главно на намаляващата енергийна инфлация, докато основната инфлация все още не е достигнала своя връх.
Рисковете за перспективите са по-балансирани.
Въпреки че несигурността около прогнозата остава голяма, рисковете за растежа като цяло са балансирани. Вътрешното търсене би могло да се окаже по-голямо от предвиденото, ако неотдавнашните спадове в цените на едро на газа бъдат прехвърлени в по-голяма степен на потребителските цени и потреблението се окаже по-устойчиво. Въпреки това не може да се изключи евентуален обрат в този спад в контекста на продължаващото геополитическо напрежение. Външното търсене също би могло да се окаже по-силно след отварянето на Китай, което обаче може да подхрани инфлацията в световен мащаб.
Зимната икономическа прогноза от 2023 г. предоставя актуализация на есенната икономическа прогноза от 2022 г., представена на 11 ноември 2022 г., с акцент върху динамиката на БВП и инфлацията във всички държави — членки на ЕС.
Тя зависи в решаваща степен от предположението, че военната агресия на Русия срещу Украйна няма да ескалира, а ще продължи в еднаква степен през целия прогнозен период.
Европейската комисия обяви по-добра прогноза за икономиката на България в своята зимна икономическа прогноза, публикувана днес, спрямо очакванията, които бяха изразени в разширения есенен доклад.
В новата прогноза е записано, че ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни през изминалата 2022 г. ще бъде 3,9 на сто, спрямо прогнозата за увеличение от 3,1 на сто, дадена през ноември.
За настоящата година Брюксел очаква икономиката да увеличи обема си с 1.4, а през 2024 г. с 2.5 на сто.
„Въпреки високата инфлация, икономическата активност продължи да се разширява през 2022 г., подкрепена от стабилен растеж на износа и от увеличения на заплатите и социалните трансфери (пенсии, обезщетения и др. – бел. ред.), които компенсираха нарастващите потребителски цени. Все пак растежът на частното потребление се забави през първата половина на годината, тъй като инфлацията набра скорост„, посочват от ЕК.
Въпреки това се предполага, че потребителското търсене се е засилило през втората половина на 2022 г. поради продължаващия растеж на разполагаемия доход, съчетан с известно забавяне на динамиката на месечната инфлация.
В условията на свит пазар на труда се очаква заплатите да продължат да растат силно и да поддържат потреблението на домакинствата.